Мечтата от детството
Здравейте! Още от малък имах една огромна мечта. Сигурно много хора ще ми се подиграят, но това си е за тяхна сметка. Възпитан съм да уважавам хората. Истински респект изпитвам и до ден днешен към учителите, полицаите и лекарите. Сякаш имаха ореол около главите си…. И много, много исках да стана учител. Знаех, че трябва да уча дълго време, за да бъда добър учител…. Сега установявам, че това е цял живот. Да, станах учител в едно малко градче! Виждах децата като мои, грижех се за тях, опитвах се да запаля любовта към знанието, исках да станат Хора.
Трудностите и разочарованията
Минаха няколко години. Нещата вървяха добре. Работата ми даваше удовлетворение, бях щастлив и работех много. Отивах пръв в училището и си тръгвах последен. Но…. Започнах да искам нещо повече. Исках да надграждам, да вървя напред. Това беше моят живот. И тогава се сблъсках с действителността, за съжаление много жестока и тъжна за мен. Кандидатствах на няколко конкурса за директор, всички критерии бяха изпълнени от мен, отлично издържани тестове, и винаги ставаше някой друг…. Без ясна причина, без логика и за съжаление…. Без истина… Изпаднах в депресия, не виждах бъдеще, не знаех как да преборя несправедливостта.
Увереността и пътят към успеха
